Собрание сочинений. Т. 3. Глаза на затылке
Собрание сочинений. Т. 3. Глаза на затылке
как их несла как !
как их каче кача !
«ах ты моя промока »
глаз – и слеза печа
белый петух на кур
чели летя к звезде
ах! эта дурь… накур
ох! шорохо… везде
ночь затоп ака
улком лун повис
двое – из тени – пац
пращ свис в вис
блес ослеп свет
гасн и св и звук
вот он ломая вет
дает ломаной кукл
ровно т-ррр верчок
в гуще ака – рука
кровью цв намок – (черн)
мес ныр в блака
«трепл вет лье на ревке…»
трепл вет лье на ревке
стыня тенце айка и плавки
разлет вет ревья блак
тени и дети – хохоч заплак
точнее – круг расходи время
оклик здно – остал лишь имя
еще мгн – и то нет
стыня тенце – лет в свет
хо игр чали дети
круж друж в нечном свете
ещ венье – и го не
ы я е е е в е
вре блужд вернее букало
сквозь вет смот каво
глаз стый как солнеч мох
тем более лье еще не просох
«сижу от зн изн…»
сижу от зн изн
селок желт и безн
лень сло произн
и это наз жизнь!
внезап
кап
по плечу бьет —
брат!
это знач
ждик нач
РОЗА
…наука всех наук…
Из газеты
вот ука всех ук
роз из лез жук
зет вве то – вниз
нанку лепест все наиз
там отку лез жу
длин бель я держу
стеб тот торый здесь
днако боль – заноза в десн
но зано прав ру
боли в левой я умру
здесь куда ук лез
вернут-пере мир весь
вве по стеб я лзу
к цве и све леко внизу
шафт-ланд – вид на
вина-сердце мне видна
КРИТИКУ
кри не кри не кори
дум верчок – знечик зри
хором вторя ва-сло
дети делят ва на сло
в кажд сло е хрящ
в устн ре ва сокращ
ем-узна в тексте-кон
ство-есте – дин закон